Белинташ или Беланташ


***
Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : „Беланташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души“. Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.

Разказваната по тази чост на Източните Родопи легенда твърди, че по време на потопа каменната грамада Белинташ е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били превързани въжетата на кораба. Някой учени успяват да разчетата звездна карта в знаците на платото.
Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. На тюркските езици името му означава „камък на познанието“. Белинташ е един от многобройните тракийски мегалитни паметници в Източните Родопи. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград.
(уикипедия)

В превод – умен камък или камък на знанието
Намира се по пътя Асеновград – Кърджали, между селата Мостово и Врата. Доста легенди се носят за това място. Археолозите са намерили и доста съответствия с части от звездното небе, но има едно място, което директно те свързва с Живата енергия.
Представлява издълбаване в скалата с форма на вдлъбната леща. В краищата на тази леща има издълбани четири дълбоки отвора, които отговарят на посоките на света. С различна големина и дълбочина са. Когато застанеш в центъра на издълбаването разбираш за какво става въпрос. : ) Всъщност има няколко такива ниши и ако постои човек в тях в определена последователност се пречиства и зарежда с енергия.

(видение на контактьор)
Случи се така, че посетих това място някак си, и това което знам със сигурност, че там,в тези дупки, има кристали- навремето са поставяли чисти кристали, физически, а сега има само етерни кристали- не се виждат…Това място е специфичен портал, представлява кристална енергийно-информационна решетка, която се посещава от разумни същества, те са представители на един от 72-та ордена на Бялото Братство. Доста високи са на ръст- едните са около 4-6 метра, а другите, които са много малко, са 9-12 метра високи…Това място учудващо не е комерсиализирано до момента, и вероятно няма да бъде, до скоро е нямало и път до там май…
Тази енерго-информационна решетка е част от живия организъм, който представлява нашата планета, конкретно съществата които „обгрижват“ тази решетка и я поддържат в изправност са от Венера.
Срещата ми с тях нен стана по мое желание, дори почти месец считах, че просто си въобразявам подобни неща….на всеки може да се случи да сънува реално, осезаемо, и съзнателно, и да съзнава и контролира всяка своя мисъл, дижение и т.н….макар и да не сънувам почти никога; но когато последваха още три срещи, в които научих неща, които имат личен характер до голяма степен, съвсем „отписах“ версията за сънуване

„Прави впечатление имената на селата – МОСТ и ВРАТА – преход, преминаване – мястото е и мост и врата между световете явно.“

В началото стои една библейска легенда. Разказват я местните хора в този район. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите „халки“ е бил привързан Ноевият ковчег. Посетиш ли това място, историята ти се струва повече от реална – халките са непокътнати от времето….
Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото „нещо неочаквано“ им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания…
Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична.
През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за „зареждане“ с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място „полудяват“. Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като -междинна космическа площадка на НЛО.
Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий.

Белинташ (или Беланташ) – място, свързано с хилядолетни тайни, които тепърва постепенно ще бъдат разкривани. Както цялата Орфеева планина ме кара да притая дъх, тук той направо спря.
Това място е известно като древно светилище на величественото и могъщо царско – жреческо общество от прототраки – бесите. Наименованието Белинташ или на родопски диалект Белънташ е много интересна смесица от латински и турски думи : bellum на лат. означава война, бран, в родителен падеж се чете belli – на войната, а с добавянето на турското наименование за камък – таш, името може да се преведе като камъкът или скалата на войната. Свързва се с продължилата 5 години от 16 до 11 г. преди Христа свещена война на бесите за връщане на отнетото им от одрисите Светилище. Тази странна латино – турска смесица на имена не е единствена в областта – в близост е и т. нар. връх Аква тепе – воден връх, защото има естествен воден басейн на върха.
Белинташ се намира на около 30 – на км. по пътя от Асеновград за Кърджали и е в близост до Кръстова гора. Разположен е между двете села Мостово и Врата. Приказно красиви селца, съставени от няколко малки махали от каменно – дървени къщички, населявани от дружелюбни и усмихнати хора.
Местността представлява високо издигнато на около 1100 м. надм. вис. скалисто плато, осеяно от стотици малки и две по – големи овални ямки или щерни, като най – голямата е с дълбочина 4 м., които са служели за извършване на огнено – винени обреди от жреците – наливали са вино в огъня и по този начин са извършвали мистериозните си прорицания. По -големите са винаги пълни с вода. Сравняват мястото с чиния, обърната към небето, от където се черпи енергия.
Тук е намерена сребърна плочка с изображение на върховното божество на бесите – Сабазий, около когото има седем змии, две от които преплетени като двойна спирала. Траките са боготворели Слънцето, като върховен бог и бесите са го наричали Сабазий. Изследователите са на мнение, че това божество е елинизираният бог Дионис или римският Бакхус. Джеймс Фрейзър прозира близост между култовете на Дионис и Озирис и тази връзка той намира в техният общ тракийски произход. Бесите са сравнявани с коренните жители на Египет – коптите и заедно с пеласгите се считат за наследници на най – древни цивилизации. Носи се и легендата за Ноевия ковчег, който бил привързан за едни интересни скални образувания от южната страна на платото, наречени „халки“. Този ковчег, знаете, е символ на спасение и оцеляване, а според Г. Батаклиев името Сабазий означава спасител.
Интересно скално образувание има и при входа към платото – висока скала с форма, прилична на сфинкс, наречена „Стражът на Светилището“.
Известно е, че по българските земи има две светилища на Дионис – по – голямото, според древногръцки и римски хронисти, се намира в Хемус (Ст. планина), а по – малкото – в планината Пангей или Родопите, като то се свързва именно с Белинташ.
Вчера, на Еньовден, с една колежка, две учителки и един гид придружавахме група ученици от 11 – ти клас на еднодневна 12 часова екскурзия до Асеновата крепост и до Белинтаж. Пътят до там пеша е стръмен, но ние го взехме много бързо и на никого не се случи нищо лошо, напротив – на децата им беше весело и се смяхме през цялото време. Всички бяхме в страхотни тонус и настроение. Контактът с това място е повече от вълшебен, уверявам ви. Там, на високите скали, особено на ръба им, който е надвиснал над цялата местност от върхове и над него е само небето, човек се усеща наистина свободен и сякаш лети над планината и над целия свят.

Още от самото начало темата е поставена на грешна основа. Името не е Белинташ, а БЕЛАНТАШ. Господин Боев, автор на книгата „Белинташ“ подведе всички с това изопачено име. На едно представяне на същата книга аз го попитах следното:
„Г-н Боев, как местните наричат върха, за който сте писали?“
Той смутено отговори, че името в действителност е Беланташ, но той по благозвучност го нарекъл Белинташ, за да свърже името за война на латински с върха. Как може 10000 местни от съседните села да наричат върха така, а един „много умен“ писател да го промени!
Ето и резултата днес. Всички пишете за Белинташ и никой не се намери да корегира името. А от името знаещия човек може да разбере много.
Бел+ан+таш. Чете се от ляво на дясно, а се тълкува винаги обратно-от дясно на ляво. Таш=камък, ан=небе и Бел е името на Божият син Христос.
Беланташ е Камъкът на небесния Христос. „Ин“ е тъмнина, или проявен свят, а „ан“ е небе. Има много разлика между двете думи.
На Беланташ жреците са написали една книга и който може да я чете, я чете, останалите гледат пейзажа, изядат си сандвичите и си тръгват „просветлени“.
Спомнете си на Кръстова гора какво гледат богомолците през нощта? Искат да видят някакъв огън от Изток, а точно на Изток е върхът Беланташ.
За какво ли жреците точно на есенното равноденствие са палели огньове?
А и защо населението е стояло отсреща, на връх Кръстова гора и е чакало тези огньове? Когато ги видели, те запалвали също голям огън за да видят и останалите светилища и крепости светлината. До сутринта цялата страна вече е знаела, че „огънят е запален“ и всички започвали да празнуват.
Това означавало, че светът ще го има още една година.
Докога ли?

Има няколко скални ниши.. Много удобни за обитаване между другото.
легендата за „халките“ на които бил „вързан“ „ноевият ков4ег“ е любопитна наистина.. Но това, което е по-любопитно е произходът на загадъ4ните „скални ямки“ по повърхността на скалата,
самото място има особено разположение- по време на равноденствие Слънцето изгрява то4но над Сини връх и залязва над Караджов камък, ако наблюдателят се намира на Белинташ..
и за капак на вси4ко- дори когато цялата околност е покрита със сняг, от скалата на Белинташ се дипли пара..

(очевидци)
Една от вечерите, решихме да пренощуваме в един фурогон, на около 400 метра от Белинташ. Тъкмо наближаваше полунощ и под замъгленото прозорче и протърканото перденце на фурогона едва проникваше лунната светлина, и изведнъж по фургона почна да се чука : „Дум-дум-дум…“ 4-имата вътре изтръпнахме, защото на това място, по това време, не би трябвало да има някой от вън. Един от нас се престраши и отвори вратата…
Заедно със студения хлад, който бързо нахлу вътре влезе и слаб гласец на приведена бабичка, която разтревожено каза: „Чеда, не отивайте тази вечер там, видях нещо …, не отивайте! Станете сутринта и тогава отидете…“.
Бабата беше вървяла поне час за да стигне до нас и…откъде знаеше , че минути преди това се бяхме наканили да гледаме звездите от Белинташ, и то точно в полунощ…??

(очевидци)
Пътеката до Белинташ беше маркирана с червено-бяла боя и така успяхме да не се изгубим. Белинташ е древнотракийско свещенно място и наистина е много странно. Представлява много висок гол скален масив, поставен някак неестествено сред долина и заобиколен с планини. Най-странното, е че е изпълнен с странни абсолютно правилни и симетрични знаци. Има множество полусфери с различна големина, в някой от които има вода. Много е лесно да си ги представиш, като отпечатъци от кацането на извънземни космически кораби 🙂 Има и два абсолютно кръгли “кладенеца”, в които имаше много странни живи същества. Самите скали погледнати от различни ъгли може да видите образи на хора, подобни на египетските фигури. Въобще Белинташ е място, което може да ви накара да повярвате, ако не в извънземни, то поне в свръхестествени сили.

Белинташ ( Беланташ ) е красива и непристъпна скала, върху която е съществувало древно тракийско светилище. Към върха на Белинташ се достига по каменни стъпала, отвеждащи до площадката на която и сега могат да се видят много обредни урни и корита с улеи, на които са се извършвали ритуали. Отлично запазени са двата резервоара с дълбочина 2,5 метра и диаметър 1,6 и 1,9 метра. Под Белинташ са открити старинни гробове, а на близък склон-тракийско поселище с интересни керамични находки. От Белинташ се открива величествена гледка към Кръстова гора, Сушица и Кушматила. Особенно интересни са малките села по планинските склонове наоколо – Чотрова махала, Кабата и Врата. Те са съхранили старинния си облик, а малкото хора живеещи в тях са колоритни и интересни събеседници.

Advertisements

About madisoned

Madisoned
Публикувано на любопитно и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s