Очевидци


Венко Марковски Ванга През годините след 1989-а съм бил там десетки пъти. Завел съм при нея много приятели – кой с болка, кой само от интерес да се види с нея. Не съм искал целенасочено да ми предсказва бъдещето, но понякога ми е казвала разни неща – някои вече са се сбъднали, на други все още не им е дошло времето. Една от интересните случки е през 1989 г., когато аз бях опериран (повече подробности има тук) и брат ми отива при Ванга по някакъв повод. Тя го посреща с думите: – А-а, Игор, какво става с брат ти? Крака ли му оперираха? Коляното ли? Брат ми губи ума и дума, защото никой не е знаел за това. – Ще му кажеш да не се притеснява! И ако се наложи да прави втора операция, да не ходи в Берлин, а във Виена! Брат ми го втриса, само 3-ма души знаят за идеята да се оперирам в чужбина. – А тази кола отвън твоя ли е? – пита го тя. – Да. – Да внимаваш как караш и да си оправиш спирачките! – му заръчва тя и в действителност се оказва, че спирачките й били на косъм от повреда. Ванга е започнала да работи официално благодарение на дядо ми. Това тя ми напомняше всеки път, когато се виждахме. Доколкото ми е известно, той е уредил срещата й с Тодор Живков през 60-те години, на която Живков се е убедил, че тя действително знае за неща, които са се случили с хората. Самият Живков по-късно сподели, че в началото си е мислел, че това са някакви шашми, но и съжаляваше, че не са успели да изучат феномена Ванга по-обстойно. След 10-и ноември всъщност и двамата (Живков и Ванга) ми разказаха как е започнало всичко. Дядо ми и Иван Аржентински организират мозъчна атака срещу Тодор Живков, в резултат на която той се съгласява да се срещне с Ванга. Живков разказваше: „Влиза една дребна женица, цялата в черно и ми вика: Тодоре, ти защо си жив?! А аз й отговарям, „Ами защо да не съм жив – на 50 и няколко години съм?“ Тя обаче продължава: „Не, ти знаеш, защо си жив: защото не умря, когато се опитваше да се самоубиеш!“ В този момент разбрах, че жената наистина може да види миналото. Работата е там, че докато бях партизанин, попаднахме в обкръжение, аз останах без патрони и реших с последния патрон да се самоубия. Пушката обаче засече и аз реших, че това е знак от Господ, че не бива да се самоубивам. Успях да избягам от обкръжението, но на никого не съм казвал за този случай, защото най-вероятно щяха да решат, че не може да съм се отърватл ей така и щяха да ме обвинят, че съм станал агент.“ Според Живков този случай му доказал, че Ванга действително „вижда“. По-късно и Ванга потвърди същата случка, но от нейната гледна точка. Спомням си няколко посещения при нея особено отчетливо. През годините винаги съм намирал в нея сили, за да продължа напред и нагоре (да използвам израза на Нешка Робева). Ванга винаги ме е подкрепяла и съм й много благодарен за всичките добри думи. След като хората днес говорят все повече лоши работи, тя беше като оазис в пустинята. Сред хорското безхаберие Ванга даваше сили от своите собствени, за да остане и след нея дори. Един ден, беше на 1 май 1991-а година, отидохме с брат ми Игор и с една моя позната – Светлана Шернус. Прекарахме около час и половина в къщата на Ванга в Петрич. Разказвах й вицове, майтапехме се един с друг. Сякаш между другото Ванга позна всичко на Светлана. Момичето беше шашнато. След това се чувахме от време на време, за да разбера, че животът й се развива точно така, както й бе предсказано. По време на тази среща я попитах иска ли да докосне часовника на дядо ми, за да направи контакт с него. Тя ме погледна, след това кимна към вратата и каза „За какво ми е този часовник? Ето го дядо ти – ей го на, и баща ти е до него“. И се впусна в спомените си, в света пред нас и в света около нас. Много ми беше мъчно, когато виждах как Тома Томов я използва в предизборната кампания на Венци Йосифов – тогавашен шеф на Първа частна банка и кандидат за кмет на София. По телевизията излъчиха филм за нея, в който кандидат-кметът й обещаваше как ще я заведе на Божи гроб… Е-ех, колкото навремето успя да иде до Париж… А Ванга искаше да види Парижката Св. Богородица. Случвало се е баща ми Миле Марковски да ходи при нея, да я качва на колата си и да се разхождат около Петрич. Това по спомени на писателя Борис Крумов. Само че – ядец. Тодор Живков твърдеше, че имало данни, че югославската държавна сигурност (УДБ-а) имала планове да отвлече Ванга и да я засели в родния и град – Струмица, в Македония. Заради това не я пускали да пътува в чужбина. Ванга е идвала няколко пъти и на вилата на дядо ми в Банкя. Спомням си повечето разговори с нея и твърдя, че имаше феноменална памет. И беше много земен, общителен и жив човек. Тя знаеше, че животът е кратък и не се съмняваше, че след него следва вечността.

Advertisements

About madisoned

Madisoned
Публикувано на за Ванга и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s