Мартин Нимьолер


По време на нацизма Мартин Нимьолер, лутерантски пастор, отказал да приеме властта на Хитлер. За своята гражданска позиция той бил даден под съд. В последната си публична проповед той казал:

„Както и древните апостоли ние предпочитаме да не се противопоставяме с оръжие на оръжието на властите. И като тях не сме готови да мълчим поради човешка заповед, когато Бог ни заповядва да говорим. Защото това, което трябва да помним, е, че сме задължени да се подчиняваме на Бог, а не на човек.“

Процесът срещу Нимьолер започнал на 7-ми февруари 1938 г. През първите седем месеца той бил поставен в режим на строг тъмничен затвор. Обвиненията срещу него изпълвали четиринадесет машинописни страници. Определяли го като „краен християнин“. Обвинявали го в „злостна и предизвикателна критика“ срещу Райха, в подкопаване на доверието в политическите лидери, в атака срещу сигурността на държавата и партията и в крайна сметка в „злоупотреба с амвона“.

Процесът бил политически. Дейвид Шмид – биографът на пастор Нимьолер – ни предава потресаващия разказ за случилото се между изплашеният и самотен Нимьолер и офицерът от Гестапо, който го придружавал. Нимьолер не хранел илюзии и знаел, че изходът от делото е предрешен. Той бил сам. В този страшен миг къде било семейството му, приятелите? Къде било паството му? Къде била църквата, към която принадлежал? Той преживявал един от най-извисяващите моменти в живота си.

Пазачът, облечен в зелени дрехи, вървял мълчаливо с отмерени стъпки до него. Лицето му било невъзмутимо. Когато преминавали през подземния тунел и оставало да изкачат последните стъпала, Нимьолер чул глас, който сякаш монотонно повтарял някакви думи. Гласът бил толкова нисък, че било трудно да се разбере откъде идва поради ехото. И тогава внезапно Нимьолер осъзнал, че говори пазачът му и разбрал думите, които той повтарял: „Името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен нависоко“ (Пр. 18:10).

Нимьолер изкачил стъпалата и не показал с нищо, че е чул думите, но страхът му изчезнал и на негово място дошло едно чудно чувство на спокойствие и вътрешно упование в Бога. Първото нещо, което видял, когато влезли в съдебната зала, бил портретът на Адолф Хитлер (почти Антихриста!), окачен на стената зад съдийската трибуна. Един или два пъти през следващите дни Нимьолер разпознавал отдалече пазача в зелената униформа, но никога не видял лицето му.

Мъжът така и не разбрал колко много значели неговите думи за затворника в предстоящите тежки изпитания. Нимьолер бил осъден на затвор и местен от един концентрационен лагер в друг. Освобождението го заварило в Дахау. Неговото посвещение му струвало седем години страдание. Но чрез силата на Господ Исус Христос той се е изправил срещу Адолф Хитлер и устоял.“

About madisoned

Madisoned
Публикувано на любопитно и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s